Посланикът на Украйна в България Микола Балтажи: 
Прекланяме глави пред паметта на героите, които спасяват 
човечеството от "кафявата чума"

Украинците са допринесли изключително много за победата над нацизма и са станали една от нациите-победители, заяви в интервю за БТА посланикът на Украйна в България Микола Балтажи по повод Деня на победата над фашизма.
"След победата на Революцията на достойнството Украйна се отказа от съветската традиция за празнуване на Деня на победата и се присъедини към европейските страни за честването на Деня на паметта и помирението. Но това по никакъв начин не намалява, а по-скоро допълва и разширява националния празник - Ден на победата над нацизма през Втората световна война. Точно затова ние, заедно с по-голямата част от европейските държави, на 8 май отбелязваме Деня на паметта и помирението, а на 9 - Деня на победата. Символът на това изключително важно събитие е червеният мак. Но, за разлика от съветското време, основният акцент сега не е върху фанфарите, а върху паметта на загиналите и почитането на всички ветерани, които храбро са защитавали нашата свобода и независимост", каза дипломатът.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Господин посланик, как се отбелязва Денят на победата в Украйна?
Отговор: След победата на Революцията на достойнството Украйна се отказа от съветската традиция за празнуване на Деня на победата и се присъедини към европейските страни за честването на Деня на паметта и помирението. Но това по никакъв начин не намалява, а по-скоро допълва и разширява националния празник - Ден на победата над нацизма през Втората световна война. Точно затова ние, заедно с по-голямата част от европейските държави, на 8 май отбелязваме Деня на паметта и помирението, а на 9 - Деня на победата. Символът на това изключително важно събитие е червеният мак. Но, за разлика от съветското време, основният акцент сега не е върху фанфарите, а върху паметта на загиналите и почитането на всички ветерани, които храбро са защитавали нашата свобода и независимост.
Най-ужасната в историята на човечеството война не е пощадила Украйна. От 65-те милиона жертви на Втората световна война от 8 до 10 милиона са украинци. Всъщност цялата територия на Украйна до юли 1942 година е окупирана. Но смъртоносната огнена буря два пъти е преминала през Украйна. А Харков, вторият по големина град в страната, четири пъти е попадал от едни в други ръце.
В активните военни сражения на съветско-германския фронт, които се водят на територията на Украйна, са били задействани около шестдесет процента от дивизиите на вермахта и половината от частите на Червената армия. И това не са само бойни действия. Това е принудителен труд, каторга, концлагери. Това е Бабин Яр - една от най-страшните страници в историята на отечеството ни - трагедията на евреите, украинците, руснаците, ромите и много други народи. Ние нямаме право да забравяме престъпленията на нацистите. Както и престъпленията на сталинския режим по време на войната.
В Украйна почти няма семейство, което да не е пострадало от войната. А за украинците тя започва не на 22 юни 1941 г., а на 1 септември 1939 г. Защото в първия ден на Втората световна война самолетите на Луфтвафе бомбардират Галичина и Волин.
Днес ние отдаваме почит на ветераните от Червената армия и партизанското движение, войниците от Украинската въстаническа армия и всички тези, които са защитавали Украйна от агресията на нацистка Германия. И се прекланяме пред паметта на всички герои, дали живота си за спасяване на човечеството от "кафявата чума".

Въпрос: Как може да се оцени приносът на Украйна във Втората световна война?
Отговор: Украинците са допринесли изключително много за победата над нацизма и са станали една от нациите-победители. Украйна е дала на Червената армия над 6 милиона войници, сержанти и офицери, 7 командващи на фронтове и армии, 200 генерали. През лятото 1945 г. украинците в състава на съветската армия са участвали в разгрома на Япония. На фронтовете от Атлантика и Европа до Африка и Тихия океан украинците (предимно представителите на диаспората) са воювали в състава на въоръжените сили на Съединените американски щати, Британската империя, Франция и други държави. Стотици хиляди украинци са се борили с нацизма в Движението на Съпротивата. През 1942-1950-те години в Украйна воюва и Украинската въстаническа армия, през чиито редиците минават около 100 хил. души. Това е единствената формация, която взима участие в тази война под украински национален флаг. Общо взето, почти седем милиона войници, като минимум, в седем армии - такава е географията на украинската борба срещу нацизма.
Могат да се изброят много примери. Да си припомним за легендарния летец-изтребител, три пъти Герой на Съветския съюз Иван Кожедуб или генералът на Червената армия Кузма Деревянко, който на линкора "Мисури" през 1945 г. от името на СССР подписва Акта на капитулацията на Япония. Украинецът Олексий Берест е един от тези, които окачват съветския флаг над Райхстага, Майкъл (Микола) Стренк е един от тези, които вдигат знамето на Съединените щати над Иводзима. Портата на лагера Аушвиц е отворена от войниците от батальона на полтавчанина от еврейски произход Анатолий Шапиро на 100-та Лвовска дивизия на 60-та армия на 1-ви Украински фронт. Украинските фамилни имена могат да бъдат открити на обелиските в Нормандия.
Но, за разлика от Русия, ние не възнамеряваме да монополизираме или да приватизираме голямата обща победа на всички народи от Съветския съюз и страните на антихитлеристката коалиция. Същевременно, никой няма да може да омаловажи нашия принос за разгрома на нацизма. Защото това е и нашата победа.
Оценявайки ролята и приноса на украинците, би било несправедливо да не отбележим, че част от тях застава на страната на Германия и нейните сателити. Преобладаващото мнозинство от тях са принудени да направят това, опитвайки се да оцелеят в условията на германската окупация. Някои от тях виждат в сътрудничеството с Германия като перспективата да се спечели независимост на Украйна от СССР. Всъщност в съзнанието на украинците по това време все още са пресни спомените за Гладомора, за така наречения Голям терор през 1937-1938 г., масовите разстрели на политическите затворници от НКВД в Западна Украйна по време на отстъплението на Червената армия през лятото на 1941 г.
Резултатът от сблъсъка на тогавашните два тоталитарни режима - Германия и Съветския съюз - са огромни жертви както сред военните, така и сред цивилното население на Украйна. Причината е много проста - за сталинския режим не са важни никакви загуби. Такава е била за украинците цената за липсата на собствената независима държава. Защото в началото на Втората световна война през септември 1939 г. украинският народ е разделен между пет държави - СССР, Полша, Словакия, Унгария и Румъния.
Огромни загуби претърпява икономическият и интелектуалният потенциал на Украйна. В резултат на боевете са унищожени над 700 големи и малки града, десетки хиляди села, 2 милиона къщи, вследствие на което над 10 млн. души остават без покрив над главите си. Като цяло материалните загуби на Украйна по време на войната се оценяват на 285 млрд. крб. или 100 млрд. долара по тогавашния обменен курс. Съветската власт по време на отстъплението през 1941 г. изнася от Украйна 550 промишлени предприятия, имущество и добитък на хиляди колективни стопанства, десетки научни и образователни институции, културни центрове и исторически ценности. Страната напускат почти 3,5 млн. квалифицирани работници, специалисти, учени, дали своя труд и интелектуалния си потенциал за развитието на военния и икономически потенциал на СССР.
По време на отстъплението на Червената армия е приложена тактиката на "изгорената земя", за което Сталин споменава в речта си от 3 юли 1941 г. В много партийни и държавни постановления е нареждано да се унищожава всичко, което не може да бъде евакуирано в източните райони на СССР: оборудване на заводи, техника, жито и др. Едно от най-ужасните престъпления на сталинския режим е взривяването от войските на НКВД на язовирната стена на Днипрогес през август 1941 г. Това е довело до смъртта на десетки хиляди войници от Червената армия и цивилни граждани.
През септември 1941 г. с помощта на радиоуправлявани мини са взривени предварително заложени от НКВД експлозиви до къщите на централните улици на Киев. Диверсантите са унищожили центъра на града заедно с хората, загиват хиляди киевчани, а 50 хил. остават без дом. Месец и половина след предаването на града съветска диверсионна групировка взривява централния храм на Киево-печорската лавра - катедралата Успение Богородично. По време на атаката на украинските територии съветското командване започва тотална мобилизация на цивилно мъжко население, мобилизират дори 16-17 годишни, често без подходяща подготовка и оръжия. Те получават название "черна пехота". Заповед на всяка цена да се превземе Киев до 7 ноември - годишнината от Октомврийския преврат - коства живота на 470 хил. войници, включително 250-270 хил. насилствено мобилизирани "черни пехотинци".
За съжаление, въпреки огромния принос и жертвите на украинския народ, Втората световна война не донася независимост на Украйна. Вместо това, болшевишкия режим продължава с нова сила да върти маховика на репресии, което се проявява преди всичко в принудително масово депортиране през май 1944 г. на кримско-татарския народ. А Европа в резултат на споразуменията в Ялта и Потсдам се разделя на две части - демократичния либерален запад и комунистическия тоталитарен изток.

Въпрос: Какви са уроците от Втората световна война и какво, според Вас, трябва да се направи, за да се предотврати новият световен пожар?
Отговор: Европа и светът са направили правилни заключения от най-страшната трагедия на ХХ век. Направила го е по един достоен начин и Германия. Благодарение на това, ние сме свикнали с това и с право сме се гордели от това, че европейският континент в продължение на десетилетия не е виждал война.
Обаче това, че в момента експертите, военните и политиците все по-често говорят за възможността от възникване на Трета световна война, а въпроса за войната и мира пак е един от ключовите във световния дневен ред, очевидно свидетелстват за това, че уроците от Втората световна война или се пренебрегват или се игнорират. Нима историята ни учи на това, че на нищо не ни учи? Отново, този път в източната част на Украйна, в Европа е налице грубо нарушение на нормите на международното право и правата на човека, а опитът да се разшири "жизненото пространство" отстъпва място на "събиране на руските земи" или "възстановяване на историческата справедливост". Днес, както и по време на Втората световна война, украинците отново са в челните редици с оръжие в ръце отстояват през 21 век свободата и независимостта, върховенството на правото, европейския избор и демократичните ценности. А държавата, която се позиционира като основен освободител на Европа и миротворец на днешното време, на която Уставът на ООН възлага специална отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, чрез въоръжена агресия срещу съседна държава всъщност подкопава основните принципи на международното право и основите на европейския и световен ред.
Без преувеличение може да се каже, че споменатата държава вече започна трета световна война с хибридни методи. Но, за да не се превърне тя в "гореща" и да не стане последна, е необходимо да се даде достоен консолидиран отпор от страна на цялата демократична световна общност за фундаменталната заплаха за човечеството. И тук никаква икономика, бизнес, загуби от наказание за агресията и насилственото прекрояване на границите или каквито и да било други мотиви не могат да имат предимство пред цивилизованите норми на международното поведение и човешките права. Следователно, други рецепти, освен решителен своевременен и адекватен отговор на агресивните действия на нарушителите на международното право, очевидно не съществуват. И самата страна-агресор трябва много добре да го осъзнава. И историята тук вече може да ни даде урок.