Депортацията на кримските татари, започнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите престъпления на съветския режим, извършени от него по време на Втората световна война. Над 20 години в СССР изцяло се отрича престъпният характер на тези действия. Макар още през 1967 година парламентът на Съветския съюз да признава необоснованите обвинения към всички кримски татари в сътрудничество с нацистите, те до самия крах на комунистическия тоталитаризъм така и не получават правото да се върнат в историческото си отечество.
Кримските татари са депортирани в отдалечени райони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в условията на комендантски режим, без правото на придвижване дори с цел търсенето на изгубени при изселването семейства.
Броят на «специалните преселници» се попълва през 1945 г., когато към края на войната войници и офицери, воювали срещу фашизма, също са обявени за предатели и изпратени в изгнание при своите семейства. Тежките битови условия в специалните поселения, които се усложняват от непривичния климат и инфекциозните заболявания, водят до смъртност при депортираните, която се увеличава фактически от липсата на медицинско обслужване. Само до завършване на войната от депортацията загиват над 30 хил. души.
От 1987 г. връщането на кримските татари в Крим добива масов характер. В началото на 1990 г. те стават третата по численост етническа група в Крим. Възвръщенците се връщат на територия, където техните бивши поселения и жилища са заети, а възможностите за трудоустройство са ограничени или съвсем липсват. Необходими са оперативни и работещи мерки на властта за подсигуряване на пристигналите с жилище, работа, учреждения със социална инфраструктура – здравни заведения, образователни, културни, развлекателни, което изисква значителни средства. Когато бива обявена независимостта и, Украйна поема пълна отговорност за съдбата на всички свои граждани, включително за онези, които се връщат на нейна територия от местата на депортацията си.
В началото на 2013 г. на постоянно пребиваване в Украйна, в АРК се връщат близо 266 хил. етнически кримски татари. За да се осигурят информационните потребности на населението, на кримскотатарски език се издават вестниците „Къырым”, „Маариф ишлери” и списанията „Тасиль” и „Къасевет”. В Държавната телерадиокомпания „Крим” работи кримскотатарската редакция „Мейдан”.
Окупацията и анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 г. актуализира проблема за борбата на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде проведен традиционния траурен митинг в центъра на Симферопол, затова кримските татари отбелязаха 70-та годишнина от депортацията в местата на компактно местоживеене в обкръжението на полицейски отряди и под надзора на хеликоптери.
Само през 2014 г. над 150 кримски татари са подложени на избирателно правосъдие», 21 са изчезнали безследно или убити, а Меджлисът е лишен както от сграда, така и от възможността да води диалог с държавните органи на т.нар. «Република Крим». Не случайно, във връзка с тоталното нарушаване на правата и свободите на кримските татари, на 14 май Парламента на Украйна прие Постановление «За Обръщението на Върховната рада на Украйна към Организацията на обединените нации, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната Асамблея на ОССЕ, световните лидери и всички членове на международната общност за осъждането на нарушенията на правата и свободите на кримскотатарския народ».
На 12 ноември 2015 г. Върховната рада на Украйна прие постановление «За признаване на геноцида на кримскотатарския народ“.
На 26 април 2016 г. така наречения "Върховен съд" на незаконно окупираната от Русия Автономна Република Крим и гр. Севастопол удовлетвори иска на псевдопрокурора за забраната на Меджлиса на кримскотатарския народ, признавайки дейността му за екстремистка.
Министерството на външните работи на Украйна изрази решителен протест срещу забраната на Меджлис – ключовият орган на националното самоуправление на кримските татари, в чиято основа е залегнал принципът на ненасилието, и отбеляза, че това стана пореден пример на грубото нарушение от окупационните власти на фундаменталните права и свободи на човека, в това число и на Международната конвенция за ликвидацията на всички форми на расовата дискриминация.
На 19 април 2017 година Международния съд на ООН прие решение по делото „Украйна срещу Руска федерация“ относно прилагане на временните мерки. Според решението на Съда Руската федерация в окупирания Крим трябва да се въздържа от запазването или прилагането на нови ограничения върху правата на общността на кримските татари да запазват своите представителни институции, в това число Меджлиса на кримскотатарския народ.
На 3 май 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие решение за ситуацията в Автономна република Крим и град Севастопол (Украйна). Важно е, че Комитетът, както и по-рано Общото събрание на ООН, призна отговорността на Русия съгласно международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и призова руските власти да изпълняват задълженията си в пълен обем.
Наред с тези нарушения на човешките права като ограниченията на свобода на словото и мирни събрания, свобода на религията и убежденията, са забелязани репресии срещу национални малцинства, включително и кримските татари. Решението на т.нар Върховен съд в окупираната АР Крим относно признаване на Меджлис на кримскотатарския народ за екстремистка организация и забрана на дейността му също предизвика осъждане от страна на Комитета на министрите. По този начин, документът съдържа ясно изискване към Руската федерация да предприеме всички мерки за да гарантира човешките права в Крим, включително преразглеждане на съдебната забрана на Меджлис.
Разглеждаме решението на Комитета на министрите като един от елементите на комплексния отговор на международната общност на престъпните действия на Руската федерация в Украйна. Това решение несъмнено засилва позицията относно Крим, изразена миналата година в Резолюция 71/205 на ГА на ООН «Ситуацията с човешките права в Автономна република Крим и град Севастопол (Украйна)» и приобщава Съвета на Европа към изпълнението на тази резолюция.