На 22 януари отбелязваме две събития еднакво важни в украинската история: провъзгласяването на независимостта на Украинската народна република през 1918 г., и провъзгласяването на Акта за Съединението на украинските земи през 1919 г.

Провъзгласяването на Съединението на 22 януари 1919 г., когато Украинската народна република и Западноукраинската народна република се обединяват в една държава, увенчава стремежа за обединение на украинците, разделени от границите на тогавашните империи. Това събитие напълно разрушава твърденията на руската пропаганда, че украинските земи уж са били обединени за първи път от Сталин през 1939 г.

В продължение на много десетилетия Актът на съединението остава идейният императив на борбата за независима, обединена държава. След провъзгласяването на обединението на Украинската народна република и ЗУНР на 22 януари 1919 г. въпросът за единството на украинската нация никога не е бил поставян под съмнение в украинската политическа мисъл.

В началото на 20 век украинците се обединяват след падането на империите.

Днес Украйна продължава борбата за независимост и единство. Затова съединението остава в дневния ред на националните задачи. Целостта ще бъде напълно възстановена, след като Украйна освободи всички завзети от врага територии. Съеднението е целта на Победата.

Съветската и руската пропаганда противопоставят украинските региони и налагат идеи за различни „сортове“ украинци. Но в днешната съпротива срещу руската агресия ние доказахме своята солидарност и общ стремеж да живеем в свободна държава, която сама определя бъдещето си.

Съединението включва не само паметта за общото минало, но и се нуждае от сплотено сътрудничество в името на бъдещето, както на бойното поле, така и в тила. Сплотената работа на украинците от различни региони, борбата с окупаторите, създаването на нещо значимо и важно е за общата цел - независима, демократична и единна Украйна. Да се обединяваме!