Ярка страница в историята на световните конституционни търсения написва Пилип Орлик, който през XVIII век е избран за хетман (лидер) на Украйна в емиграция. Документът „Пактове и Конституции на закони и свободи на Запорожката войска“ (1710 г.) се смята за първата конституция на Украинската държава. В същността си конституцията на Орлик съответства на тогавашните тенденции за развитието на европейската политическа мисъл, а в някои отношения дори изпреварва европейската политическа теория и практика, предпочитайки принципите на конституционализъм над доминиращата тогава в Европа идея за абсолютизъм. Следващата, не по-малко важна, стъпка в процеса на създаване на Конституцията е приемането от Централната Рада (Парламента) на 29 април 1918 година на основен Закон на Украинска народна република с названието „Уставът за държавното устройство, правата и свободите в УНР“, както и одобрение от Западноукраинската република на 13 ноември същата година на временен Основен закон. Трагичните събития на тогавашната епоха попречват на съдържанието на тези документи да бъде приложено на практика.
Трябва да се отбележи, че Конституцията на УНР се базира на демократичните стандарти, които днес са признати от международната общност като фундаментални принципи на държавата. Документът определя народния суверенитет като основен източник на държавната власт, неделимостта на територията, културните права на националните малцинства; важна роля се дава на местните власти и на принципа на разделение на властите. Конституцията определя равенството на всички граждани, независимо от тяхната възраст, религия, раса и пол, фиксирайки основните права и свободи на човека, отменя ce смъртното наказание.
Като се има предвид подобно богато конституционно наследство, работата по създаването на Основния закон на Украинската държава започва веднага след обявяването на нейната независимост през 1991 г. с участието на национални и най-добрите световни експерти и завършва с приемането на Конституцията на Украйна от Върховната рада през юни 1996 година.