На 29 юли се навършват 155 години от рождението на изтъкнатия украински църковен и обществен деец, митрополит на Украинската гръко-католическа църква – Андрей Шептицки.

Животът и делото на митрополит Андрей имат огромно влияние върху развитието на Украинската църква. Той е един от първите йерарси на УГКЦ, който започва да използва народен език в общуването с вярващите и под негово дългогодишно ръководство Гръко-католическата църква се превръща в разностранна и влиятелна институция, във важен консолидиращ фактор и духовна опора в борбата за украинска държавност.

Митрополит Шептицки произхожда от стар украински род. Той се формира като личност и получава всестранно образование в многонационалната и мултирелигиозна Австро-Унгарска империя. Учи философия и теология в Краков, след това право в Мюнхен. След обучението си получава научните степени доктор по богословие и доктор по философия. През 1899 г. е номиниран за епископ на Станиславив (сега Ивано-Франкивск), а по-късно през 1900 г. за Галицки митрополит.

Сигурно няма нито една важна област от обществения живот, в която митрополитът да не участва активно. Той подкрепя младите украински художници, предоставяйки им стипендии за обучение в най-добрите образователни институции в Европа. За средства на митрополита е закупена сграда, в която се помещава художественото училище на известния художник Олекса Новакивски. През 1905 г. той основава Църковния музей (сега Национален музей в Лвов „Андрей Шептицки“, като купува за него отделно помещение. Благодарение на усилията на Шептицки в музея е събрана една от най-големите колекции от икони в Европа. Лично той подарява на музея почти 10 хиляди експоната от частната си колекция и го финансира за своя сметка.

Митрополитът също така заема активна гражданска позиция в политическия живот на тогавашната Галичина. Като Галицки митрополит той е член на Австрийския парламент и на Галицкия сейм. Това му дава възможност да заема позиция пред правителството в подкрепа на украинците по отношение на укрепването на техните права в държавата. Шептицки подкрепя Хабсбургската монархия по време на Първата световна война, което довежда до неговото арестуване и хвърляне в затвора по време на руската окупация (1914–1917 г.). След войната заедно с гръко-католическия епископат той подкрепя създаването на Западноукраинската народна република, провъзгласена след разпадането на Австро-Унгария (1918 г.), а по-късно в  Полската държава между войните насочва усилията си и използва дипломатически връзки за осигуряването на права на украинците.

Дейността на митрополита по време на Втората световна война съгласно определението на канадския парламент „служи и ще продължава да служи като незабравим пример за защита на основните човешки права, което е първото задължение на човешката общност“.

Андрей Шептицки помага на евреите през най-трагичните времена на Холокоста. Рискувайки собствения си живот, той спасява около сто и петдесет евреи, предимно деца. Духовното му послание "Не убивай!" (ноември 1942 г.) осъжда насилственото лишаване от живот на когото и да било и по каквато и да е причина. В писмо до папа Пий XII украинският митрополит остро осъжда нацистката идеология и защитава еврейското население.

Митрополит Андрей Шептицки умира на 1 ноември 1944 година и е погребан в криптата на катедралата „Свети Юри“ в Лвов.